Бенджамин Франклин е казал, че „На този свят нищо не е сигурно, освен смъртта и данъците“. Съгласно чл. 60 от Конституцията на Република България (КРБ), гражданите са длъжни да плащат данъци и такси. Във връзка с това конституционно установено задължение, настоящата статия е посветена на местните данъци и такси по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Специфичното на местните данъци е, че приходите от тях не постъпват в държавния бюджет, както повечето данъци, а в бюджета на съответната община. По правило Народното събрание (НС) установява данъците и определя размера им. Специфичното при местните данъци е, че НС определя границите на дължимия данък и оставя по преценка на съответните общински съвети да определят конкретния размер. Това е и причината, поради която за два идентични автомобила, регистрирани в две различни общини дължимият размер на данъка ще бъде различен.
Съгласно чл. 1 от ЗМДТ местните данъци биват:
- Данък върху недвижимите имоти;
- Данък върху наследствата;
- Данък върху даренията;
- Данък при възмездно придобиване на имущество;
- Данък върху превозните средства;
- Патентен данък;
- Туристически данък;
- Данък върху таксиметров превоз на пътници;
- и други местни данъци, определени със закон.
В настоящото изложение ще направим общ поглед само по отношение на някои от тях.
Общинският съвет определя с Наредба размера на данъка върху недвижимите имоти в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. С този данък се облагат разположените на територията на страната сгради и самостоятелни обекти в сгради, както и поземлените имоти, разположени в строителните граници на населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
Макар и облагаеми не се облагат с данък поземлените имоти, заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии, поземлените имоти, заети от водни обекти, държавна и общинска собственост, земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи за действително застроената площ и прилежащия ѝ терен.
Не се облагат с данък недвижимите имоти с данъчна оценка до 858.97 евро (1680 лв.) включително. В чл.24 от ЗМДТ са уредени и условията за освобождаване от данък върху недвижимите имоти.
Данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, както и ползвателите при учредено вещно право на ползване, концесионерът при концесия, собственикът на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот. За имот,държавна или общинска собственост, данъчно задължено е лицето, на което имотът е предоставен за управление. Когато върху облагаем недвижим имот правото на собственост или ограниченото вещно право на ползване е притежание на няколко лица, те дължат данък съответно на частите си. Всеки от съсобствениците на имота, съответно от съпритежателите на ограниченото вещно право на ползване, може да плати данъка за целия имот за сметка на останалите.
За имот, който е основно жилище, данъкът се дължи с 50 на сто намаление, а за имот, който е основно жилище на лице с намалена работоспособност от 50 до 100 на сто, данъкът се дължи със 75 на сто намаление. Данъкът се заплаща независимо дали недвижимите имоти се използват, или не.
Данъкът върху недвижимите имоти се плаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка от 5 процента от цената на данъка.
Следващият по вид данък, който ще бъде разгледан е данъкът върху превозните средства. Обекти на облагане с данък върху превозните средства са:
- Превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа в Република България;
- Корабите, вписани в регистрите на българските пристанища;
- Въздухоплавателните средства, вписани в държавния регистър на Република България за гражданските въздухоплавателни средства.
Данъкът се заплаща от собствениците на превозните средства. Чл. 58 ЗМДТ определя леките автомобили, чиито собственици се освобождават от данък превозни средства. Освобождаването се прилага за леки автомобили на лица с намалена работоспособност от 50 до 100%, с обем до 2000 куб.см и мощност до 117,64 kW . Освобождаваенто важи и заелектрическите автомобили, мотоциклети и мотопеди, както и електрическите превозни средства категории L5е, L6е и L7е.
При прехвърляне на собствеността на превозното средство, новият собственик не заплаща данъка, ако предишният собственик го е платил за времето до края на календарната година. При придобиване на МПС по време на годината, новият собственик дължи данък пропорционално на оставащите месеци до края на годината, включително месеца на придобиване (чл. 60 ЗМДТ).
За превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. В случаите на обявено за издирване превозно средство регистрацията се прекратява след подадено писмено заявление от собственика в съответното звено "Пътна полиция" по месторегистрация на превозното средство. За излезлите от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение. Същото се прилага и за автомобили, чиято регистрация е служебно прекратена.
Размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи (МВР) и се съобщава на данъчно задълженото лице. Данъкът се заплаща на две равни вноски в срок до 30 юни и до 31 октомври на годината, за която е дължим. На предплатилите до 30 април за цялата година се прави отстъпка 5 на сто. За превозните средства, придобити или регистрирани за движение през текущата година, данъкът се плаща в двумесечен срок от датата на придобиването им, съответно на регистрацията им за движение, в размер 1/12 част от годишния данък за всеки месец до края на годината, включително месеца на придобиването, съответно на регистрацията им за движение.
Заплащането на данъка е условие за редовност при периодичния технически преглед на превозното средство.
Следващият данък, който представлява интерес е така нареченият туристически данък. туристически данък се облагат нощувките.Данъчно задължени лица са лицата, предлагащи нощувки.Общинският съвет определя размера на данъка в граници от 0,20 лв. до 3,00 лв. за всяка нощувка съобразно населените места в общината и категорията или регистрацията на местата за настаняване по Закона за туризма.
Интерес за повечето граждани представлява давността при неплатени данъци. Давността е период от време, с изтичането, на който държавата няма право да търси неплатените данъци. Този давностен срок е 5 годишен и започва да тече от 1 януари на годината, следваща годината, през която задължението е трябвало да бъде заплатено. Така например ако не сте платили данъка си за 2015 година, давността за него започва да тече от 1 януари 2016 година, но през този период може да са извършени действия, вследствие на което е започнала да тече нова 5-годишна давност. За това законът предвижда и 10-годишна абсолютна давност, с изтичането на която дължимите публични задължения се погасяват независимо от спирането или прекъсването на давността през този период. Така през 2026 година не дължите данъци, които са били дължими за периода до 2015 година.
Трябва обаче да се съобразите с факта, че давността не се прилага служебно. Това означава, че никой не следи дали за Вашите задължения е изтекла 5-годишната давност, съответно 10-годишната абсолютна давност. При предявяване на вземането от страна на държавата, респективно общината бихте могли да направите възражение за изтекла давност.