Завещанието е едностранна правна сделка, с която едно лице - завещателят - се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. То е най-прекият начин да определите кой ще наследи имуществото ви и в какъв дял. Уредбата на завещанието се съдържа в Закона за наследството.
За да може да се прави завещание, лицето трябва да е навършило 18 години и да е дееспособно, тоест да не е поставено под пълно запрещение. Поставеното под ограничено запрещение лице може да прави завещание само за своя труд и за придобитото чрез него имущество.
Видове завещания
Законът познава два основни вида завещания: нотариално и саморъчно.
Нотариалното завещание се съставя в присъствието на нотариус и двама свидетели. Завещателят устно заявява волята си пред нотариуса, който я записва и прочита на глас. Завещателят, нотариусът и свидетелите подписват акта. Предимството на нотариалното завещание е, че е трудно да бъде оспорено поради неспазване на форма и се пази надеждно в нотариалния регистър.
Саморъчното завещание трябва да бъде написано изцяло на ръка от завещателя - не е допустимо да бъде напечатано дори частично. Трябва да съдържа дата (ден, месец, година) и подпис на завещателя. Саморъчното завещание може да се пази лично от завещателя или да се предаде на нотариус за пазене. Предимството му е, че не е необходимо съдействието на нотариус при съставянето му. Недостатъкът е по-голямата уязвимост към загуба, унищожаване или оспорване.
С какво може да се разпорежда завещателят?
Завещателят не може да се разпорежда свободно с цялото си имущество, ако има наследници с право на запазена част - деца (включително осиновени), родители или съпруг. Тази запазена част е защитена от закона и завещанието не може да я накърнява.
Разполагаемата част - тази, с която завещателят може свободно да се разпорежда — зависи от броя и вида на наследниците. Например при едно дете разполагаемата част е 1/2 от наследството, при две деца - 1/3, при три или повече деца - 1/6.
Ако завещанието накърнява запазената част на наследник, той може да поиска по съдебен ред намаляване на завещателните разпореждания до размера, необходим за допълване на запазената му част.
Завет и легат
Чрез завещание може да се направи и завет - разпореждане с конкретна вещ или право в полза на определено лице (заветник). Например завещателят може да остави конкретен апартамент на дадено лице, а останалото имущество да се наследи по закон.
Отменяне на завещание
Завещанието може да бъде отменено по всяко време от завещателя - той не е обвързан от него приживе. Отменянето може да стане по три начина.
Изрично отменяне: завещателят съставя ново завещание или нотариален акт, в който изрично посочва, че отменя предишното завещание.
Мълчаливо отменяне: ако завещателят прехвърли приживе имота, предмет на завета, заветът се счита за отменен по отношение на прехвърленото.
Ново завещание: ако завещателят направи ново завещание, без да отменя изрично старото, новото отменя старото само дотолкова, доколкото му противоречи.
Унищожаване на завещание
Различно от отменянето е унищожаването на завещание по съдебен ред. Завещание може да бъде унищожено, ако е съставено при пороци на волята - грешка, измама, заплашване, или ако завещателят е бил недееспособен към момента на съставянето му. Искът за унищожаване се погасява с тригодишна давност от узнаване на основанието, но не по-рано от смъртта на завещателя.